ПЕЧАТ

Основни видове и начини на печатане.

Полиграфията е отрасъл от промишлеността, който обхваща различните начини за печатно размножаване на текст и илюстрация. „Полиграфия” е произлязла от гръцката дума polygraph, което означава многопечатане.

Под печатно размножаване се разбира процесът на многократно получаване на изображения (отпечатъци) посредством пренасяне на мастиления слой от печатната форма върху възприемащата повърхност – хартия, картон и други материали.

П е ч а т н а  ф о р м а  се нарича повърхност, върху която по един или друг начин са получени печатащи и непечатащи елементи.

П е ч а т а щ и т е  е л е м е н т и  са участниците от формата, които възпроизвеждат изображението. В процеса на печатане върху тях се нанася мастило, което се предава на хартията или на друг материал.

Н е п е ч а т а щ и т е  е л е м е н т и  са тези, които при печатането не дават изображение.

Печатните форми могат да имат релефни или вдлъбнати печатащи елементи, които лежат в една равнина с непечатащите.

В зависимост от използваните за печат форми има три основни вида печат: в и с о к  (топографски), п о в ъ р х н е н  и  д ъ л б о к.

Формите за в и с о к  п е ч а т  (фиг.1а) имат релефни печатащи елементи 1, които лежат в една равнина, и вдлъбнати непечатащи елементи 2. тъй като всички печатащи елементи се намират в една равнина, в процеса на печатането те се покриват с равномерен по дебелина слой мастило (фиг.1б). В резултат на това във всички участъци на отпечатъка (фиг.1в) дебелината на мастиления слой ще бъде практически еднаква. Следователно отделните участъци от изображението на отпечатъка (щрихи, точки и др.) ще имат една и съща наситеност на цвета. Предаването на тоновете при високия печат може да се осъществи само чрез различни размери на щрихите и различни разстояния между тях (фиг.1 и 2).

При п о в ъ р х н е н и я  п е ч а т  /о ф с е т о в и я/  (фиг.2а) печатащите 1 и непечатащите елементи 2 практически лежат в една равнина и имат различни физико-химични свойства: първите са възприемчиви на мазнини, а вторите – на вода.

Възможността за многократно получаване на отпечатъци се дължи на това, че в процеса на печатане преди всяко нанасяне на мастило непечатащите елементи се овлажняват (печатащите елементи не поемат вода), в резултат на което върху тях не се задържа мастило. Тъй като всички печатащи елементи лежат в една равнина, те се покриват равномерно с мастилен слой, т.е. върху отпечатъците на повърхнения печат (фиг.2в) всички елементи на изображението (щрихи, букви и др.) имат еднаква дебелина на мастиления слой.

 

ХХХХХХХХХХХХХ

Фиг.1. Схема на формата за висок печат и отпечатък от нея.

Фиг.2. Схема на формата за печат и отпечатък от нея.

Фиг.3. Схема на формата за дълбок печат и отпечатък от нея.

 

Формите за д ъ л б о к  п е ч а т  (фиг.3а) се състоят от вдлъбнати печатащи елементи 1, които лежат в една равнина с непечатащите елементи 2. Дълбочината на печатащите елементи е различна в зависимост от тоналността на оригинала: на тъмните участъци на оригинала съответстват най-дълбоките печатащи елементи и обратно – на светлите участъци съответстват плитките печатащи елементи.

В процеса на печатане мастилото се нанася върху цялата повърхност на формата (фиг. 3б), а след това се отстранява от непечатащите елементи чрез специално приспособление, като остава само вдлъбнатите, т.е. в печатащите елементи. Отделните участъци от изображението върху отпечатъка (фиг.3в) имат различна дебелина на мастиления слой вследствие на различната дълбочина на печатащите елементи, а оттам и различна тонова наситеност.

Следователно за разлика от високия и повърхнения печат предаването на тоновете от изображението в дълбокия печат се осъществява в резултат на различната дебелина на мастиления слой, което максимално доближава отпечатъка до оригинала.

 

ХХХХХХХХХХХХ

Фиг.4. Схема на предаването на мастилото от формата на хартията в процеса на печатане под налягане.

 

П р е н а с я н е т о  н а  м а с т и л е н о т о  и з о б р а ж е н и е  от различните форми върху приемащата повърхност (хартия) може да се осъществи чрез натиск или в резултат на действието на електрични и други сили. В процеса на печатането под натиск мастилото може да преминава н е п о с р е д с т в е н о  о т  ф о р м а т а  в ъ р х у  х а р т и я т а или чрез м е ж д и н н о  з в е н о.

В първия случай (фиг.4а) между хартията 1 и печатната форма 2 има контакт, при който мастилото преминава от печатащите елементи върху хартията и образува отпечатък. Непосредственото преминаване на мастилото върху хартията е характерно за високия и дълбокия печат, а отчасти и за повърхнения (литографския) печат. Трябва да се знае, че изображението върху печатната форма трябва да бъде обърнато (огледално).

Във втория случай (фиг.4б) към формата 2 в процеса на печатането се притиска междинното звено 3 (например гумено платно), което поема мастилото от печатащите елементи върху себе си и след това го предава върху хартията. Изображението върху формата трябва да бъде право. Такъв начин за печатане се нарича о ф с е т о в. Той се използва предимно в повърхнения и отчасти във високия печат (висок офсет).

В наши дни всички видове печат – висок, повърхнен (офсетов) и дълбок – по своите изобразителни възможности се приближават значително един към друг. Поради това изборът на един или друг вид печат зависи от много фактори, основните от които са: характер на оригиналите, които подлежат на възпроизвеждане, изисквания към отпечатаното издание и икономически фактори.

 

ХХХХХХХХХХХ

Фиг.5. Схема на формата за ситов печат и отпечатък от нея.

 

Е л е к т р о п е ч а т. В наше време се изработват нови начини за печатане, при които пренасянето на мастиления слой от формата върху хартията (или върху други материали) се осъществява чрез електрични, електромагнитни или магнитни сили.

Същността на един от тези начини – електропечата – се състои в следното. Мастиленото изображение от печатната форма се пренася върху приемащата повърхност, без да се допира до формата (или при незначителен контакт с нея). Това става чрез електрично силово излъчване, което се създава от специално устройство. При този начин като печатни форми могат да се използват обикновените форми за висок, повърхнен или дълбок печат. Възможно е също да се използват и специални електропечатни форми, чиито печатащи и непечатащи елементи имат различни свойства спрямо електричното или магнитното поле.

Електричните начини за печатане откриват широки перспективи за автоматизация на полиграфическата технология, но все още се намират в експериментален стадий.

С и т о в  п е ч а т. Освен висок, повърхнен и дълбок печат в полиграфското производство има известно приложение т.нар. ситов печат. Формите за ситов печат (фиг.5а) представляват копринени или други мрежи, опънати върху правоъгълни рамки 2. Непечатащите елементи се покриват от слоя 3, който не пропуска мастилото. Печатащите елементи 4 са открити и през тях в процеса на печатане (фиг.5б) мастилото с помощта на ракел 5 (или гумена линия) преминава върху приемащата повърхност (например хартия). В резултат се получава изображение (фиг.5в), чиито елементи се състоят от еднакъв по дебелина мастилен слой. Като приемаща повърхност може да се използва не само хартия, но и предмети с разнообразна форма като химикалки, запалки, бележници и други сувенири.

По-рано като основа за получаване на печатната форма при този начин се използвали само копринени мрежи – сита, откъдето идва и неговото наименование – копринен ситов печат.

Издателства и полиграфически предприятия. Технологичният процес при печатната индустрия в повечето случаи  обхваща следните основни етапи:

а) изработка на комплект печатни форми;

б) отпечатване на тиража, т.е. получаване на отпечатъци от печатните форми;

в) брошуро-книговезки процеси (изработка на напечатани листове на списания, брошури и книги), а в някои случаи и процеси за дообработка (например лакиране, бронзиране и др.).

В издаването на полиграфическата продукция (книги, списания, плакати, еднолистови-календари и др.) участват като правило издателствата и полиграфическите предприятия.

И з д а т е л с т в а т а  са такива учреждения, които разработват тематични планове за издаване за издаване на литература, поръчват литературни произведения на авторите, редактират и подготвят ръкописите за полиграфическото производство. Издателствата планират разпределението на поръчките по полиграфическите предприятия, съгласуват с тях графиците за изпълнение на цялата работа за всяко издание и следят за своевременното им излизане. Освен това те трябва да осигурят полиграфическите предприятия с хартия и книговезки материали за изпълнение на някои поръчки. По видовете на издаваната продукция издателствата се делят на издателства за книги и списания, за вестници, за ноти (музикални издания) и за изобразителни материали (издаване на репродукции на картини и др.).

От своя страна издателствата за книги могат да бъдат специализирани за издаване на определен вид литература.

П о л и г р а ф и ч е с к и т е  п р е д п р и я т и я  се занимават с възпроизвеждането (размножаването) на изданията. В зависимост от издаваната продукция те могат да бъдат универсални – за отпечатване на книги, вестници, списания, плакати и др., и специализирани -  за отпечатване главно на еднотипни издания (карти, книги, ноти и др.).

В универсалните предприятия като правило се използват два или три вида печат. Такива предприятия се наричат полиграфически комбинати.